110 години без големия поет и революционер Пейо К. Яворов

На тази дата той слага край на живота си, оставяйки дълбока следа в българската литература със своите стихове, театрални драми и неразделна връзка с кръга „Мисъл“.

Биографията му е ярка и запомняща се не само с неговите уникални произведения, но и поради факта, че той е Воевода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Пейо К. Яворов е един от най-чувствените български поети на ХХ век, чиято любов към две жени – Мина и Лора, бележи както творчеството, така и живота му. Смятан е за един от най-големите български поети на XX век.

Роден е в град Чирпан на 13 януари 1878 година. От 1897 до 1901 година работи като телеграфопощенец, сменяйки различни селища – Чирпан, Стара Загора, Сливен, Стралджа, Поморие, София. По това време той симпатизира на Българската работническа социалдемократическа партия. След 1897 година влиза в контакти с Вътрешната македоно-одринска революционна организация. От 1901 до 1902 година редактира нейния легален орган вестник „Дело“.

За пръв път влиза в Македония като четник на Михаил Чаков през 1902 година. Пленен е скоро след това от върховистка чета и се завръща в България.

Първоначално той е редактор на различни издания, свързани с македоно-одринското революционно движение – „Дело“, „Свобода или смърт“, „Автономия“, „Илинден“. Първата му публикувана творба е стихотворението „Напред“ във вестник „Глас македонски“. Четник е на Яне Сандански и става един от най-дейните сподвижници на Гоце Делчев и негов пръв биограф – „Гоце Делчев“ .

В София Яворов е сътрудник и редактор на литературно списание „Мисъл“. През 1901 година издава първата си стихосбирка „Стихотворения“. В този период поетът работи като библиотекар, а по-късно и като драматург на Народния театър. Плод на работата му в театъра са две пиеси – „В полите на Витоша“ и „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ .

През септември 1899 г. поетът започва работа като телеграфист в пощата на Поморие (тогава Анхиало) и заживява под наем в дървена къща край морския бряг. В близост до къщата се намират скали, които са били предпочитано място за усамотение на талантливия поет.

Яворов често идвал на скалите, където прекарвал часове в размисъл и черпейки вдъхновение за своите стихове. Поетът напуска града през 1900 г., а местните жители изразяват почитта си към неговия талант, като кръщават скалите на името на Яворов и издигат паметник на това място.

Последната горчива капка в живота на Яворов са смъртта на Мина Тодорова и обвиненията в убийството на Лора, които го довеждат до самоубийство.

Това са факти от биографията на големия поет и революционер. Зад тях обаче стои една невероятна душевност, която е част от поетичното му творчество. И дори да не знаем нищо за живота на големият българин, достатъчно е да прочетем някои от стиховете му, за да осъзнаем неговата гениалност.