Новини

110 години без големия поет и революционер Пейо К. Яворов

Патронът на Регионална библиотека „Пейо К. Яворов“ си отива от земния свят на 29 октомври 1914 година.

На тази дата той слага край на живота си, оставяйки дълбока следа в българската литература със своите стихове, театрални драми и неразделна връзка с кръга „Мисъл“.

Биографията му е ярка и запомняща се не само с неговите уникални произведения, но и поради факта, че той е Воевода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Пейо К. Яворов е един от най-чувствените български поети на ХХ век, чиято любов към две жени – Мина и Лора, бележи както творчеството, така и живота му. Смятан е за един от най-големите български поети на XX век.

Роден е в град Чирпан на 13 януари 1878 година. От 1897 до 1901 година работи като телеграфопощенец, сменяйки различни селища – Чирпан, Стара Загора, Сливен, Стралджа, Поморие, София. По това време той симпатизира на Българската работническа социалдемократическа партия. След 1897 година влиза в контакти с Вътрешната македоно-одринска революционна организация. От 1901 до 1902 година редактира нейния легален орган вестник „Дело“.

За пръв път влиза в Македония като четник на Михаил Чаков през 1902 година. Пленен е скоро след това от върховистка чета и се завръща в България.

Първоначално той е редактор на различни издания, свързани с македоно-одринското революционно движение – „Дело“, „Свобода или смърт“, „Автономия“, „Илинден“. Първата му публикувана творба е стихотворението „Напред“ във вестник „Глас македонски“. Четник е на Яне Сандански и става един от най-дейните сподвижници на Гоце Делчев и негов пръв биограф – „Гоце Делчев“ .

В София Яворов е сътрудник и редактор на литературно списание „Мисъл“. През 1901 година издава първата си стихосбирка „Стихотворения“. В този период поетът работи като библиотекар, а по-късно и като драматург на Народния театър. Плод на работата му в театъра са две пиеси – „В полите на Витоша“ и „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ .

През септември 1899 г. поетът започва работа като телеграфист в пощата на Поморие (тогава Анхиало) и заживява под наем в дървена къща край морския бряг. В близост до къщата се намират скали, които са били предпочитано място за усамотение на талантливия поет.

Яворов често идвал на скалите, където прекарвал часове в размисъл и черпейки вдъхновение за своите стихове. Поетът напуска града през 1900 г., а местните жители изразяват почитта си към неговия талант, като кръщават скалите на името на Яворов и издигат паметник на това място.

Последната горчива капка в живота на Яворов са смъртта на Мина Тодорова и обвиненията в убийството на Лора, които го довеждат до самоубийство.

Това са факти от биографията на големия поет и революционер. Зад тях обаче стои една невероятна душевност, която е част от поетичното му творчество. И дори да не знаем нищо за живота на големият българин, достатъчно е да прочетем някои от стиховете му, за да осъзнаем неговата гениалност.

Регионална библиотека „Пейо К. Яворов“ с гордост носи името на своя патрон и се надява да бъде достойна за него. В Библиотеката всеки читател може да се докосне до творчеството на Яворов, чрез неговите произведения, които се съхраняват с любов, уважение и надежда, че поколенията ще се вдъхновяват от тях.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *