105 години от рождението на Атанас Манчев (28. 01. 1921 – 21. 05. 1944 г.)

Атанас Иванов Манчев, български поет и революционер,

роден на 28 януари 1921 г. в село (сега град) Каблешково, Поморийско.

МЛАДОСТ

Шумете, разлюшнати ниви,
ликувай, безбрежно поле;
сред вашата шир златогрива
разтворих аз млади криле!

Знам – първата жертва ще падна
сред вас, мои родни поля!
Но сепнати в тежка отрада,
ще трепнат далечни села.

След мене редици ще минат –
безкраен и светъл керван –
за повече слънце ще гинат
в неравна и кървава бран…

Сега младостта ми прелива,
размахва високо криле.
Шумете, разлюшнати ниви,
ликувай, безбрежно поле!

1941

Завършва прогимназия в родното си село и мъжката гимназия в Бургас (1940 г.). Дебютира със стихове още като ученик в ІV отделение във в. „Въздържателче“. Член е на РМС от седми клас и като гимназист сътрудничи на в. „Стенограф“ и на средношколския в. „Лъчи“, на който по-късно става и уредник. От 1940 г. учи славянска филология в Софийския университет и активно участва във всички акции на нелегалния БОНСС, както и в кръжока на младите писатели-бонсисти.

През пролетта на 1941 г. по поръчение на ЦК на партията напуска София и ръководи Бургаския окръжен комитет на РМС. В продължение на близо три години обикаля градове и села, изнася доклади, разяснява положението на Източния фронт, поставя задачи на младежта, организира саботажни акции и канали за препращане на първите бойци в партизанския отряд. През лятото на 1941 г. посещава родното си село, вече като секретар на окръжния комитет на РМС в Бургас. За дейността си е преследван от полицията и е принуден да мине в нелегалност на 6 декември 1941 г.

.

На 21 май 1944 г., при посещение в Айтос, е предаден и загива в престрелка с полиция и жандармерия, но с последния куршум той се самоубива.

Неговият живот е символ на смелостта, идеализма и любовта към свободата. Поезията и делото му продължават да вдъхновяват поколения българи.