Навършва се един век от рождението на „… кралят на бийтПоколението…“
Джак Керуак 
е американски писател, поет, художник и представител на бийтпоколението.
е американски писател, поет, художник и представител на бийтпоколението.Роден е на 12 март 1922 г. в Лоуъл Масачузетс, САЩ.
Керуак 
се нареждан сред най-важните американски автори, заради откритият му и спонтанен стил с който вдъхновява и други писатели като Том Робинс, Ричард Бротиган, Хънтър Томпсън, Кен Киси и Боб Дилън.
се нареждан сред най-важните американски автори, заради откритият му и спонтанен стил с който вдъхновява и други писатели като Том Робинс, Ричард Бротиган, Хънтър Томпсън, Кен Киси и Боб Дилън.Голямата част от живота си Дж. Керуак прекарва сред ширините на американската природа или в апартамента на майка си. По негово време САЩ е една променяща се страна, в която Керуак търси своето място. В крайна сметка стига до отричане на ценностите на 50-те години. Това, което пише, често отразява желанието му да се освободи от калъпа на обществото и да намери смисъл в живота. Търсенето на отговори за живота му го карат да експериментира с наркотици, да изучава духовни учения като будизъм и да се отправя на пътешествия около света. Книгите му понякога се описват като катализатор за контракултурата на 60-те. Най-известните му творби са „По пътя“ и „Бродягите на Дхарма“. През юли 1957 г. Керуак се премества в Орландо, Флорида, изчаквайки издаването на книгата „По пътя“. Няколко седмици по-късно критиката, обявява Дж. Керуак за гласа на новото поколение. Той е провъзгласен за значим американски писател. Неговото приятелство с Алън Гинсбърг, Уилям Бъроуз и Грегъри Корсо става емблематично за бийтпоколението. Славата расте неимоверно и по-късно става причина за гибелта му. Романите му често биват описвани като идеологически за следвоенното бийтпоколение и той е наричан „кралят на бийтпоколението“, термин, който никога не го е карал да се чувства комфортно и той отбелязва: „… Аз не съм битник, аз съм католик…“
През 1954 г. Керуак открива в библиотеката в Сан Хосе „Библия на Будизма“ и започва да изучава тези духовни практики.
Дж. Керуак описва част от собствените си преживявания, свързани с будизма и приключенията с останалите поети от Сан Франциско в книгата „Бродягите на Дхарма“, публикувана през 1958 г. Често тя е наричана „продължение на „По пътя“.
Дж. Керуак умира на 21 октомври 1969 г. в болницата в Сейнт Питърбърг, Флорида. Смъртта му на 47-годишна възраст настъпва вследствие на вътрешен кръвоизлив, причинен от цироза на черния дроб в резултат на честа употреба на алкохол. По това време той живее с третата си жена Стела и майка си Габраела. Дж. Керуак е погребан в родния си град Лоуел и посмъртно е награден с титлата доктор по литература от университета в града.