Родена е на 14 октомври 1922 г. в Луковит. През 1945 г. завършва право, а през 1949 г. славянска филология в Софийския университет. През 1960 г. защитава дисертация на тема „Сатирата в българската литература през 30-те години“. От 1949 г. е асистент, от 1963 г. – доцент, а от 1967 г. – професор по съвременна българска литература в Софийския университет. През 1968 – 1969 г. специализира във Варшава, а през 1976 г. в Брюксел. Чете лекции в Москва, Солун и Минск. Заради статия, свързана с творчеството на Георги Марков от 1972 г. е отстранена от университета за три години и е изключена за повече от 10 години от Съюза на българските писатели. От 1992 до 2002 г. преподава в Шуменския университет.
Умира на 8 април 2010 г. в София.
Розалия Ликова е автор на многобройни публикации в периодични издания, предговори към книги с художествена литература, съставител на сборници и антологии. Някои от тях са:
„За някои особености на българската поезия. 1923 – 1944“ , „Българската белетристика между двете войни“ , „Съвременни автори и проблеми“ , „Писатели и време“ „Естетически прелом в поезията на двадесетте години“, „Поети на двадесетте години“ , „Проблеми на българския символизъм“ , „Валери Петров“ „Литературни търсения през 90-те години“, Проблеми на постмодернизма“, „Разпръснати спомени“.
Регионална библиотека „Пейо К. Яворов“ притежава голяма част от книгите и публикациите на авторката, оставила ярка следа в българската литературна критика.
