„… Боже мой, боже мой! Сбогом, мое море!
Дни, години – какво ни остава?
Както твоята пяна във шепата мре,
чезнат зависти, страсти и слава.
И защо ни са те? Своя земен живот
ний тъй бързо хабим в суетене.
Дъх на сол, водорасли, черупки и йод,
влей от свойто спокойствие в мене!
Стига този ламтеж! Не съм вече момче
и в часовника вечен на Хронос
твоят пясък, море, все по-бързо тече
от добрия във лошия конус…“
из „Сбогуване с морето“
На 27 август 2014 г., след близо месец боледуване
от тази Земя си отива Валери Петров: „Рицарят на изящното слово”,
до чието творчество всеки един от нас се е докосвал.
Човекът, който беше от онези “хвърчащи хора”,
умело успяващи да ни потопят в един нереален свят,
със сърце „по-кристално“ от звук,
носейки в себе си гения на възвишения творец.
„… Всички гледат порода, търсят расови белези,
а пък има в природата удивителни мелези.
Тъй че както при хората, приятелче мое,
и при нас е по-важно сърцето какво е…”
Валери Петров
Валери Петров е носител на множество награди и отличия, сред които Димитровска награда за поемата му „В меката есен“ (1960), Орден „Стара планина“ I степен (2000), Наградата за детска литература „Калина Малина“ (2001), Национална награда „Константин Константинов“ за цялостен принос в детското книгоиздаване (2004), Наградата за европейски гражданин на Европейския парламент за 2013 г. – за принос към българската култура и разбирателството между нациите и др.
Академик е на БАН (от 2003 г.) и е вписан в почетния списък на Международния съвет за детска книга заради “Пет приказки”.
„… Толкова радост извика
писмото с добри новини!
Гледам клеймото на плика
и пътя му смятам във дни.
Мисля си: значи, когато
бях вчера така натъжен,
листчето, с радост богато,
е вече летяло към мен.
Значи, така ни се струва
понякога черен светът.
Хора, недейте тъгува –
добрите писма са на път!..„
из „Добрите писма“
