В Регионална библиотека “ Пейо К. Яворов“ 
бяха излъчени филми с участието на поета.
„… Понякога по-много се обичахме,
понякога по-малко, а понякога,
когато ти заплакваше в ръцете ми,
живота ми приличаше на щастие….“
„…Най-после ний, сърце,
сме в центъра на лятото,
в самата му сърцевина –
след толкова прекрасни поражения.
На лятото – единствената ми победа –
в центъра сме ний, сърце…“
„… Убива ме такава пустота.
Една и съща вечно топла къща.
Единственото нещо на света,
което в стихове не се превръща…“
„… Морето! Най-голямото събитие!
Как ме издига към върха си – целия
отново ме зазижда във кристала си…“
„… Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави. Колко си хубава!
Господи,
колко си истинска…“
„…Не е измислица морето
и щастието съществува!“
„…Но аз съм жив – на гарата съм в девет,
под златния луминесцентен диск…
Локомотивът е пробуден лебед…
Приемам възхитителния риск
да бъда жив, не някакъв излишен
и мъртъв Христо Фотев да съм аз:
Роден в Истанбул. Тридесетгодишен.
Но българин. И жител
на Бургас…“
„… Единствено в бургаското пристанище
живота ме изпълва с възхищение!..“
