Големият творец, бунтар и родолюбец напуска този свят на 12 февруари 1952 година.
Константин Петканов е автор на романи, повести, разкази, драми, произведения за деца, есета и други произведения, между които мемоари и рецензии. Той е наричан Певецът на Тракия. Пресъздава живота и борбите за свобода на българите от Източна Тракия. Описва с любов патриархалния бит, селския труд и историческите старини. На тази основа се гради култът му към родното, който присъства в творчеството му.
В изложбена зала “НХА” на Регионална библиотека „Пейo К. Яворов“ беше подредена изложба, посветена на голямата личност и писател по повод 130 години от рождението му. Регионална библиотека „Пейо К. Яворов“ има много поводи да се гордее с уникалния творец. Един от тях е фактът, че Константин Петканов е бил Директор или както са казвали тогава Уредник на Общинската библиотека. От онова време са останали ръкописи на голяма част от произведенията му, които се пазят в архивите на Библиотеката.
Едни от най-значимите му произведения са „Без деца“, „Морава звезда кървава“, „Жътва“, „Златна земя“, „Белият вятър на Странджа“, „Хайдути“, „Преселници“, „Иде от равнината“, „Индже войвода“.
Писател, белетрист, публицист, общественик Константин Петканов винаги е отстоявал своята позиция, както в своите книги, така и живота.
В Библиотеката се пазят факсимилета на негови произведения, снимки от живота му, картини на които е изобразен. Завинаги остава спомена за голямото му приятелство с художника Илия Бешков, за любовта към българската народна песен и танц, за факта, че разказът му „Нестинарка“ вдъхновява композитора Марин Големинов да създаде едноименната танцова драма.
Кончината на забележителната личност акад. Константин Петканов е забулена в мистерия. Неговите произведения, които влизат в душата и сърцето на всеки читател обаче, са реалност. Те не подлежат на никакви компромиси, какъвто е бил и животът на твореца.
