Ето едно от стихотворенията, включени в книгата:
„… Една натъжена оса
чака да изчезне стъклото,
за да полети.
Няма да стане, казвам ѝ,
но и не я пускам на свобода.
Стоим у дома. Навън
времето се приготвя
да завали. Ето, бурята идва,
обяснявам на осата.
Тя потрива крака, върти глава
и си сресва крилата.
Донесоха те от село с доматите.
Ето ги там, на масата.
Отдалеч си дошла и сега
всичко ти е непознато. Съжалявам,
но вече няма как
да се върнеш обратно.
Поне ще умреш на топло
вместо отвън, на дъжда.
Осата мълчи, почуква, опипва
с жило прозореца, телеграфира
някакъв насекомов SOS,
който аз не смея да разчета…“
