***
„… Един бил от камък, друг бил пък от глина,
а аз съм от блясък изляна!
По участ – измяна, по име – Марина,
по дял – морска сребърна пяна.
За всеки от глина и плът е разринат
гроб и са струпани плочи.
Аз – кръстена в купел честит – ще подмина
пръстта, и в простор ще клокоча.
През кръв, през сърце и през всякакви мрежи
от мен ще струи свободата!
Нима могат моите къдрици нежни
да са сол и кал под краката!
Дори и в коляно гранитно сдробена,
аз все ще възкръсвам в посоката
на силна вълна, към небе устремена
с хлад волен и с пяна висока!..“
23 май 1920
