Ромен Ролан е френски писател, идеалист, пацифист, антифашист, биограф, романист, носител на Нобелова награда за литература за 1915 г. за творбата си „Жан Кристоф“.
Професор по история на музиката в Екол Нормал и Сорбоната. Автор е на монографиите „Музиканти от миналото“ (1908), „Музиканти на нашето време“ (1908), „Хендел“ (1910) и др. Автор е на цикъла драми, посветени на френската революция – „Тържеството на разума“ (1899), „Дантон“ (1900), „Четиринадесети юли“ (1902), както и на серия биографични романи, сред които „Животът на Бетовен“ (1903), „Животът на Микеланджело“ (1907), „Животът на Толстой“ (1911), „Махатма Ганди“ (1923), „Животът на Рамакришна“ (1929), „Животът на Вивекананда“ (1930). Автор е на повестта „Кола Брьонон“ (1918), на романите „Клерамбо“ (1920), на цикъла от 7 романа „Очарованата душа“ (1922-1923) и др. Написал е автобиографичните произведения „Вътрешно пътешествие“ (1942), „Околосветско плаване“ (1946) и изследване на творчеството на немския композитор Лудвиг ван Бетовен – „Бетовен. Великите творчески епохи“ (1928-1949).
Той е един от вдъхновителите на международното антифашистко движение. Световна известност му носи 10-томният роман „Жан Кристоф“ . Носител е на Нобелова награда за литература за 1915 г. за романа си „Жан Кристоф“, както и за възвишения идеализъм на неговото творчество.
