145 години от рождението на поета
и
45 години
откакто Регионална библиотека „Пейо К. Яворов“
носи неговото име
Патронът на Регионална библиотека Бургас – Пейо К. Яворов е роден на днешния ден през 1878 година.
Геният на българската поезия, символистът, воеводата, има богата биография, която всеки българин трябва да знае. Но дори да не е чел за богатия му бурен, бунтовен и любовен живот, може да научи за него от уникалните му поетични произведения. Само едно негово стихотворение говори повече от припомнянето на исторически факти.
ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ
На Мина
„… Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; – музика – лъчи
Не искат и не обещават те…
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях –
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли…
Не искат и не обещават те! –
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете…
Не по-малко вдъхновение и любов има и в стиховете му, посветени на Отечеството.
Ден денувам (Мера според мера)
Ден денувам – кътища потайни
нощ нощувам – пътища незнайни
няма тато, нито мама –
тато да ругае,
мама да ридае…
Леле моя
ти Пирин планино!
Море черно
цариградско вино.
С враг врагувам – мяра според мяра,
с благ благувам – вяра зарад вяра
нямам братец, ни сестрица –
братец да ме хвали,
а сестра да жали…
Леле моя
сабя халосия!
Море люта
одринска ракия.
Бог богува – нека си богува,
цар царува – века ли царува?
Нямам либе, първа обич –
мене да очаква
и да ме оплаква…
Леле моя
пушка огнебойка!
Море тънка
солунска девойка..“
Пейо К. Яворов е един от най-чувствените български поети на ХХ век, чиято любов към две жени – Мина и Лора, бележи както творчеството, така и живота му. Смятан е за един от най-големите български поети на XX век.
Животът му на Воевода е не по-малко бурен и вълнуващ.