„… Николай Илчевски за българското село. Тази книга, заедно с предходните „Записки от селската кръчма“ и „Крадецът на слама“, е снимка на разкошните „обикновени“ хора от селата ни, които заедно с отглеждането на праз, домати и пипер съхраняват в умовете и бита си най-здравите крепости на българското съзнание и традиции. Благодарение на тях България я има, защото тези хора винаги са били живите въглени в историята ни – даже и когато са ни гасили със сила, с оръжие, с репарации и принудителни дипломатически осакатявания. Те са искрите от които винаги се разпалваме за нови израствания.
Книгата съдържа истински разкази, в които хуморът, мъдростта и обичта надмогват житейските несгоди, а селските веселия и случки карат читателя да се изправя в себе си и да гледа на проблемите си не със страх, а с пренебрежение. „Приключението Илчевски“ идва от буците на орниците и на селските мегдани и ни кара да се гордеем, че сме българи!…“