176 години от рождението на гения – „…Жив е той, жив е!…“
Един от най-великите български поети и революционери – Христо Ботев живее само 28 години, но остава в националната памет както с творчеството си, така и с революционното си дело.
Роден е на 25 декември 1847 г. (нов стил – 6 януари 1848 г.) в гр. Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално (1854-1858 г.) учи в Карлово, където е учител Ботьо Петков, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище. Октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка.
През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер. По това време във вестник „Гайда“, редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Ботев – „Майце си“. От октомври 1867 г. живее в Румъния. Работи в Браила като словослагател при Димитър Паничков, където се печата в. „Дунавска зора“. През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Левски.
В спомена за Ботев не можем да не споменем уникалното му и актуално творчество, което е доказателство за неговата гениалност. Достатъчно е да си припомним стихотворенията „Майце си“, „Към брата си“ , „На прощаване“ ,“Елегия“, „Делба“ ,„До моето първо либе“, „Хайдути“ ,„Борба“, „Странник“ „Гергьовден“, „Патриот“, „Хаджи Димитър“, „В механата“, „Моята молитва“ и други.
Публицистиката – „Символ-верую на българската комуна“ „Смешен плач“, „Примери от турското правосъдие“, „Наместо програма“ ,“Народът. Вчера, днес и утре“, „Смешен плач“ и др.
До последният си дъх Христо Ботев поставя Отечеството пред всичко и всички. И въпреки трагичната си съдба е жив, както с великото си дело, така и с уникалното си творчество.
Регионална библиотека „Пейо К. Яворов“
съхранява за читателите незабравимите му произведения и книги написани за него от различни автори.
Защото „... Жив е той, жив е!...“ е едно пророчество, написано от Ботев за друг национален герой,
но и за Ботев!