Днес си спомняме за Владимир Башев и неговите „нецелунати момичета“
Владимир Башев е български поет и преводач. Роден е на 28.07.1935 г. в София. Завършва гимназия, а по-късно и Българска литература в Софийския университет. Първите му произведения излизат през 1950 г. във в. “Самоковска трибуна”, когато е ученик.
Работи във вестниците „Народна младеж”, „Работническо дело”, „Пулс”, „Литературен фронт”, където е заместник-главен редактор. Автор на книгите „Тревожни антени” (1957); „Преодоляване на гравитацията” (1960); „Желязно време” (1962); „Нецелунатите момичета” (1963); „Магазин за часовници” (1964); „Възраст” (1966); „Ателие” (1967) (посмъртно), за която е удостоен с Димитровска награда през 1969 г. (посмъртно); „Избрани стихотворения” (1968, 1974); „Стихотворения за живите” (1981); „Познание” (2006); „Отрупан със слънца”; „Стихотворения” ( 2011).
Издава в самостоятелни сборници преводи с поезия от Евгений Евтушенко и Андрей Вознесенски, а в съавторство със Савас Ахилеас избрани стихове на Костас Варналис, както и “Избрани стихове на млади поети” .
Автор е на поемите „Кирил против догмата” и „Голямата наука”, радиооперата „Вашето присъствие”, либретото на операта „Антигона 43″ , либрета за опери и оперети, написани в съавторство с Панчо Панчев, десетки текстове за песни, множество публицистични и литературни статии, есета, събрани от Никола Инджов в книгата „Прекрасната зависимост”. През 1983 г. излиза книгата на Катя Башева „Владимир Башев, какъвто живее в мен”.
Владимир Башев умира на 32 години при автомобилна катастрофа на 19 ноември 1967 г.
Неговите произведения можете да намерите в Регионална библиотека „Пейо К. Яворов“ и да се насладите на поезия, която „храни“ сетивата.