Джон Ъпдайк е роден на 18 март 1932 година в град Рединг, Пенсилвания, САЩ като единственото дете в семейството на гимназиален учител. В родния си град живее и учи до навършване на 13 години. По-късно следва в Харвардския колеж. От 1955 до 1957 г. работи в списание „Ню Йоркър“, като сътрудничи с къси разкази, хумористични есета, стихове и поеми. Ранното му творчество отразява и влиянието на Джеръм Селинджър, Джон Чийвър и модернистите Марсел Пруст, Хенри Грийн, Джеймс Джойс и Владимир Набоков.
През това време Ъпдайк претърпява дълбока духовна криза. Страдайки от загубата на религиозната си вяра, той започва да чете Сьорен Киркегор и теолога Карл Барт. И двамата дълбоко повлияват на собствените му религиозни вярвания. Ъпдайк остава вярващ християнин до края на живота си.
През 1959 г. излиза романът му „Панаир в приюта за бедни“, отличен с наградата на фондацията „Ричард и Хинда Розентал“, присъдена му от Националния институт за изкуство и литература на Съединените щати. Широка популярност му донасят романите „Заеко, бягай“, „Кентавърът“ и „Вещиците от Истуик“. Публикувал е 22 романа и още дузина сборници с разкази, поезия, литературна критика и детски книги. В произведенията на Джон Ъпдайк се разглеждат темите свързани със сексът, вярата, смъртта и тяхната вечна връзка.
Той е Почетен доктор на Харвардския университет от 1992 год. Умира на 27 януари 2009 г. в болница в Данвърс от рак на белите дробове.
„… Мечтите се сбъдват. В противен случай природата нямаше да направи така, че да ги имаме…“ Джон Ъпдайк
