Новини

„Никоя победа не връща мъртвите“ – Иван Динков

Иван Динков е български писател, поет и белетрист.
Роден е на 26 август 1932 г. в село Смилец окръг Пазарджик. През 1954 г. завършва право в Софийския държавен университет, след което работи като редактор в списание „Младеж“ и издателство „Партиздат“. По-късно е директор на издателство „Христо Ботев“. Принадлежи към така нареченото Априлско поколение, в което се включват още и имена като Любомир Левчев, Константин Павлов и Стефан Цанев.
Динков дебютира през 1960 г. със стихосбирката си „Лична карта“, която е приета нееднозначно. След втората си стихосбирка „Епопея на незабравимите“ получава одобрение от хора като Добри Жотев и Александър Геров.
През 1967 г. е отпечатана стихосбирката на Иван Динков „На юг от живота“, но веднага след това е претопена, без въобще да стигне да читателите. Причината е действащите по онова време цензурни норми, според които стиховете на Динков се оказват извън установения канон. Вследствие на това в продължение на десет години писателят няма правото да издава нищо. През 1977 г. все пак излиза стихосбирката „На юг от живота“ под името „Антикварни стихотворения“.
Може да бъде изображение с 1 човек
През 1970 г. в сп. „Септември“ излиза повест на Иван Динков под заглавието „Хляб от трохи“, която веднага е обявен от Александър Спиридонов за „покушение срещу народностната линия в литературата“. През 1988 г. е публикувана стихосбирката „Признания пред Белла Цонева“, посветена на съпругата на Иван Динков, актрисата Белла Цонева. Излязла през 1989 г., стихосбирката „Маски“ е била готова още през 1963 г., когато обаче е била невъзможна за отпечатване поради прекалената си неканоничност.
Други стихосбирки на автора са: „Повторения“ (1990), „Славянски псалми“ (1991), „Поетични самоубийства“ (1993), „Шепа срички“ (1994), „Живот по памет“ (1996), „Урна“ (1996), „Дневник“ (1997), „Спазми от Отечеството“ (1999) и „Табакера“ (2003).
Освен поезия Динков пише и белетристиката. През 1976 излиза неговата повест „Софийски атентат“. Сред творчеството му се откриват още обявените за „документалистика“ „Няколко пролога към един епилог“ (1968) и „Докосвания до България“ (1974). Има и книги с размисли, фрагменти, спомени – „Почит към литературата“ (1980) и „Навътре в камъка“ (1986). Автор е на пиесата „Комисия за погребение“ (1990), романите „Проверка на каруците“ (1990) и „Покрай кадифето“ (1993).
Според изследовател на творчеството на поета, всяко негово стихотворение е написано като първо и последно.
Можете да изпитате силата и духа на автора, като прочетете неговите произведения, които се намират в различни отдели на Регионална библиотека „Пейо К. Яворов“.
Паметна плоча на Иван Динков е поставена в град Стрелча с цитат от стихотворението му „Победа“: „Никоя победа не връща мъртвите“.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.