„… За хората, които го познаваха, той беше човекът-кино. С неизчерпаеми познания върху св
етовното кино, с постоянна амбиция да е на гребена на злободневното в нашия кинопроцес. Тодор Андрейков (1933 – 1997) в продължение на десетилетия увличаше след себе си зрите
ли, студенти, мислещи граждани.
Както на мнозина други хора, и моите първи впечатления за него са от лекторите във филмотечното кино „Дружба” (днес „Одион”). През 70-те години Тодор Андрейков развиваше там бурна дейност чрез лектории, премиери на непознати шедьоври, обсъждания на нашумели филми. Беше нещо като роден вариант на Анри Ланглоа и всички го наричаха просто Тони. Такъв си остана и до края на живота си…“ Цветан С. Тодоров
