На 21 януари се навършват 142 години от кончината на Любен Каравелов

Поет, писател, енциклопедист, журналист, етнограф и борец за освобождението на България от османска власт. Това е наследството и приносът на Любен Каравелов към Отечеството, което той поставя на първо място.

Със слово и дело записва името си в българската история.

Националният герой има голям принос за развитието на обществената мисъл в България по време на Възраждането. Той пише библиографски трудове, статии по българска литература, култура, лексикография, политическа история, нумизматика. Каравелов участва в националреволюционното движение като член и председател на Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ, Румъния в началото на 70-те години на 19 век. Едни от най-известните му творби са: „Българи от старо време”,”Хаджи Ничо”, „Богатият сиромах”, ”Мамино детенце”, „Войвода” , ”Стоян”, „Песен на Раковски”, „Свободата не ще екзарх”, „Хубава си, моя горо…”,” И в Париж има гъски”, „Нашият обществен живот”,

„Неутешителен отговор на „Знаеш ли ти кои сме?“

„Науката не търпи ораторства” и много други.

Регионална библиотека „Пейо К. Яворов” притежава книгите с произведения на Любен Каравелов.

Те се предоставят на ученици, студенти и млади хора, които изучават живота и творчеството на поета и на всеки българин, който се гордее с личностите, допринесли да го има Отечесвото, което революционерът поставя на пиадестал.

Освен буден ум, авторът на статии, фейлетони, разкази, повести и поезия носи ранима душа, която прозира в стиховете му. Но чувството за свобода винаги е над всичко.

Зора се зазорила

Зора са е зазорила,

слънце е огряло;

а в гората славей птиче

песен е запяло…

Запяло е чудно, мило,

сладко, гласовито,

па са мъчи да пробуди

се що е убито.

„Я ставайте, черни робе, —

време е настало

да возкръсне сяко племе,

кое е паднало!…

…А пак вие, българете,

непробудно спите,

черни дни и черни мъки

от красти търпите!

Срам и укор! живи хора

да спат сън мъртвешки

и да влекат рабски живот —

живот нечовешки“.