Поет, писател, енциклопедист, журналист, етнограф и борец за освобождението на България от османска власт. Това е наследството и приносът на Любен Каравелов към Отечеството, което той поставя на първо място.
Със слово и дело записва името си в българската история.
Националният герой има голям принос за развитието на обществената мисъл в България по време на Възраждането. Той пише библиографски трудове, статии по българска литература, култура, лексикография, политическа история, нумизматика. Каравелов участва в националреволюционното движение като член и председател на Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ, Румъния в началото на 70-те години на 19 век. Едни от най-известните му творби са: „Българи от старо време”,”Хаджи Ничо”, „Богатият сиромах”, ”Мамино детенце”, „Войвода” , ”Стоян”, „Песен на Раковски”, „Свободата не ще екзарх”, „Хубава си, моя горо…”,” И в Париж има гъски”, „Нашият обществен живот”,
„Неутешителен отговор на „Знаеш ли ти кои сме?“
„Науката не търпи ораторства” и много други.
Регионална библиотека „Пейо К. Яворов” притежава книгите с произведения на Любен Каравелов.
Те се предоставят на ученици, студенти и млади хора, които изучават живота и творчеството на поета и на всеки българин, който се гордее с личностите, допринесли да го има Отечесвото, което революционерът поставя на пиадестал.
Освен буден ум, авторът на статии, фейлетони, разкази, повести и поезия носи ранима душа, която прозира в стиховете му. Но чувството за свобода винаги е над всичко.
Зора се зазорила
Зора са е зазорила,
слънце е огряло;
а в гората славей птиче
песен е запяло…
Запяло е чудно, мило,
сладко, гласовито,
па са мъчи да пробуди
се що е убито.
„Я ставайте, черни робе, —
време е настало
да возкръсне сяко племе,
кое е паднало!…
…А пак вие, българете,
непробудно спите,
черни дни и черни мъки
от красти търпите!
Срам и укор! живи хора
да спат сън мъртвешки
и да влекат рабски живот —
живот нечовешки“.
