Взаимствам термина от едноименното стихотворение „Аз съм футуролог“, защото то е една от емблематичните творби на Миряна Башева – съвременно и актуално, подходящо да си спомним за нея с чувство за идентичност.
Поетесата е родена е родена на 11 февруари 1947 г. Нейният баща Иван Башев е външен министър на България по времето на Тодор Живков. Учи в английска гимназия, след което следва английска филология в Софийския университет. Започва да работи като журналист и да пише стихове.
Първата й стихосбирка носи името “Тежък характер”. Много от стиховете й са превърнати в популярни песни. Част от тях са “Дано”, изпята от Богдана Карадочева, “Тежък характер” от Йорданка Христова, “Как си ти” в изпълнение на братя Аргирови, “Булевардът” на Михаил Белчев и други. Работила е като сътрудник в списание “Отечество”, Българска национална телевизия, Студията за игрални филми “Бояна”, списание “Факел”.
Творбите на Миряна Башева са преведени на няколко езика, а част от тях са включени в сборник с българска поезия, издаден в САЩ – „Глина и звезда – съвременни български поети“. Отива си от този свят на12 юли 2020г.
Нейните творби остават и денят на раждането и е повод да си ги припомним. Регионална библиотека „Пейо К. Яворов“ е мястото където можете да намерите стихосбирките на поетесата. Ето едно от тях:
ЛЯТО
Да е лято, само да е лято!
Топло и зелено
като горски мъх,
да струи тревата –
силна, некосена –
искам да е лято
до последен дъх.
Да е тихо, тихо над земята,
на кравайче свито
времето да спи,
да звучи в нивята
пеещото жито –
нека да е лято
милиони дни.
Да е лято! Още да е лято –
дълго като зима,
топло като гръд,
тежко като злато,
звънко като рима,
вечно да е лято –
за последен път.
