„… Мамо, аз познавам Стефчо… искам тази мартеница да стигне до него… моля те…“… един малък жест, един „непораснал“ човек, но осъзнат и значим за родния ни град Бургас… Град, обединяващ, вдъхновяващ и осъзнато целеустремен… Град, в който и най-„малкият“ човек е съпричастен, обичащ и раздаващ… Град, който те кара да се чувстваш горд, че си част от него…
Благодарим ти, малък наш приятелю, че ни учиш на човечност и съпричастност… и ДА… твоята мартеница ще стигне до Стефчо, защото той го заслужава, заслужава го всеки един от нас… и ти си част от нашето ДОБРО утре… Благодарим ти…
