Стендал, роден на 23 януари 1783 г. в Гренобъл, Изер, област във Франция. Баща му е бил адвокат по професия, а майка му починала, когато той бил на 7 години. Когато навършва шестнадесет години, той се мести в Париж с надеждата да направи писателска кариера и да стане драматург. Поради някои връзки с първия консул чрез роднина „Пиер Дару“, Стендал попада във френската армия под командването на Наполеон. Служи като лейтенант повече от година, воюва в Италия, Русия и Германия. Дори след пенсионирането си той поддържа връзка с гражданската и военната администрация и работи за тях до падането на Френската империя.
Стендал най-накрая решава да напусне Франция. Той се премества в Италия. Първата му книга, свързана с пътувания, е публикувана през 1817 г. Това е първото произведение, което има името „Стендал“ като автор. По това време той е влюбен в Матилде Дембовски, афера, която завърши нещастно. Изгонен от Милано през 1821 г. се връща отново в Париж. Той изкарва прехраната си, като работи в различни салони на града.
„… За сърдечната наслада и за любовта е нужна самота, но за да успееш, са нужни светски познанства…“
През 1822 г. е публикувана книгата му „De L’amour“/ „За любовта“. Тя се основава на връзката му с Матилде и романтичната страст между тях, поради което е определен като романтичен реалист.
„… Да се стараеш да бъдеш самия себе си – единственото средство да имаш успех…“
Творбите на Стендал включват ирония и психологически аспекти. Той обича музиката, особено музиката на известните композитори Чимароза, Моцарт и Росини. Стендал пише биография на „Росини“ в книгата си „Животът на Росини“, публикувана през 1824 г. , а в други книги включва „Арманс“ (1827 г.), „Le Rouge et le Noir“/ „Червеното и черното“ (1830 г.) и др. Някои от новелите му са „Розовото и зеленото“ (1837 г.), която не е завършена, „Италиански хроники“ (1837-1839 г.) и „Абатисата на Кастро“ (1832 г.). Друга биография на Стендал освен тази на Росини е за Наполеон, наречена „Животът на Наполеон“ (1829 г.).
„… Само великите умове могат да си позволят простичък стил…“