„... Ако сте късметлия да живеете...“ в Бургас „… като млад мъж, където и да отидете по-късно в живота си, той остава с вас, защото...“ Бургас „… е един безкраен празник…“ /Ърнест Хемингуей, перифраза/.
През декември 2010 г. един журналист ми зададе няколко въпроса. Един от тях беше: „Българите през Възраждането наричаха родните си села и градчета своя „родина“. Коя е вашата „родина“ – Бургас или Варна?“
Аз отговорих: „Известно е, че родените в Бургас сме бургазлии, родените в другите градове на България са българи. И двете „нации“ и „родини“ са прекрасни. Зависи от хората, от техните рецептори за съпричастност с радостите и мъките на родителите, учителите и приятелите. И за емоционален възторг от улиците, кафенетата и кръчмите на родния град“. Така „местата от ежедневието стават – малко по малко – свещени.“
Из „Бургас. Сантиментални истории“ от Георги Чалдъков
