Днес, 5 февруари, се навършват 110 години от рождението на Уилям С. Бъроуз. Писателят е представител на постмодернизма. Главна фигура на бийтпоколението, определян като един от най-многопластовите творци на ХХ век, предизвикващи с „умишлено” хаотичната си проза и онзи „див” хумористичен свят. Бъроуз е внук на изобретателя на сумиращата машина, Уилям Бъроуз
Уилям С. Бъроуз завършва Харвардския университе през 1936 г.
През 1943 г. се мести да живее в Ню Йорк, където се сприятелява с Джак Керуак и Алън Гинсбърг, двама писатели, които ще станат главни фигури в движението Beat/ Бийтпоколението
„… Свободната воля не може да бъде разрушителна…” Уилям Бъроуз
През 1945 г. Бъроуз и Керуак си сътрудничат върху измислен преразказ на тези събития, озаглавен „И хипопотамите бяха сварени в резервоарите си“. Отхвърлен от издателите по онова време, той беше публикуван едва през 2008 г.
„… Тъй като не мога да променя мнението си за вас, ще трябва да го променя за други неща…” Уилям Бъроуз
Той използва псевдонима Уилям Лий в първата си публикувана книга, „Дрога” (1953 г., преиздадена през 1977 г.), разказ за живота на наркомана. „Голият обяд” (Париж, 1959; американско заглавие, „Голият обяд, 1962 г.; филм 1991 г.) е завършен след лечението му от наркотична зависимост. Гротескността на този свят е ярко сатиризирана в Голия обяд, който също е много зает с хомосексуализма и полицейското преследване.
„… Никой не е застрахован от глупави грешки…” Уилям Бъроуз
В следващите романи – сред които The Softмашина (1961 г.), The Wild Boys (1971 г.), Exterminator! (1973 г.), Cities of the Red Night (1981 г.), Place of Dead Roads (1983 г.), Сбъркан (1985 г.), The Western Lands (1987 г.) и My Education: A Book of Dreams (1995 г.) – Бъроуз допълнително експериментира с структурата на романа.
„… Този, който се противопоставя на злото чрез насилие,
придобива чертите на победен враг…” Уилям Бъроуз
През 1983 г. е заснет документалния филм „Бъроуз”
от режисьор Хауърд Брукнър за живота на твореца.