Добри Харалампиев Зарафов, известен с псевдонима Добри Немиров е роден е на 3 февруари 1882 г. в Тутракан, след това семейството се мести в Русе.
Негови творби намират място в списанията „Учителска мисъл“ и „Народен живот“, „Демократически преглед“, „Из нов път“, „Българска сбирка“, „Съвременна илюстрация“, „Листопад“, „Везни“, „Хиперион“ и други. През 1912 г. издава първата си книга „Разкази“, с която бързо печели слава на талантлив белетрист.
Добри Немиров е един от създателите на късия психологически разказ и психологическия роман в българската литература. Романът му „Братя“ е определян като втори връх след „Под игото“. Написал е общо 20 произведения – повести, романи пиеси. В много от произведенията му намират място неговите русенски спомени за детството и семейството – „Напред“, „Първи бразди“ и „Когато бях малък“.
По време на Първата световна война Немиров служи във военните редакции на списание „Отечество“ и „Военни известия“. Издава книгите „Нови дни“ и „Разкази на редника“, в които разказва за отрицанието на българските войници на материалната и духовна разруха на страната.
Работи като библиотекар в Българско книжовно дружество и Министерство на благоустройството. От 1929 г. е член на Управителния съвет, а в периода 1937 – 1940 и председател на Съюза на българските писатели.
През 1936 г. е удостоен с Кирило-Методиевска награда на фонд „Берлинов“ за цялостно творчество.
Книги на Немиров и за неговия живот и творчество можете да намерите в Регионална библиотека „Пейо К. Яворов“.