- Нормативни актове
- Правилници
- Колективни трудови договори
- Здравословни и безопасни условия на труд
- План за противодействие на тероризма и заплаха от използване на взривно устройство
- Правилник за осигуряване на безопасни условия на труд в РБ „П. К. Яворов“
- Видове инструктажи
- Оценка на риска за безопасността и здравето при работа на работещите в РБ „П. К. Яворов“
- Програми и инструктажи на работните места в РБ „П. К. Яворов“ гр. Бургас
- Програма за предотвратяване на професионалния риск 2023
- Здравословни и безопасни условия на труд 2020/ 2023
- Обучение за осигуряване на ЗБУТ
- COVID – 19
- Система за финансово управление и контрол/ СФУК
- Риск-регистър
- Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Бургас
Да си спомним за българския поет и публицист Райко Жинзифов, по повод 145 години от неговата кончина
Роденият във Велес Райко Иванов Жинзифов през 1939 г. е виден български поет 
и възрожденец. Завършва Историко-филологическия факултет на Московския университет и живее в средата на младата българска емиграция в Москва – заедно с Любен Каравелов, Нешо Бончев, Константин Миладинов, Константин Станишев, Васил Попович, Марин Дринов и др. издават българското литературно-обществено списание “Братски труд” излязло в четири броя през 1860-1862 г. в Москва. През целия си престой в Русия Жинзифов развива огромна публицистична дейност в руския периодичен печат за запознаването на руската общественост с тежкото положение на българския народ. Умира в Русия на 15. 02. 1877 г.
и възрожденец. Завършва Историко-филологическия факултет на Московския университет и живее в средата на младата българска емиграция в Москва – заедно с Любен Каравелов, Нешо Бончев, Константин Миладинов, Константин Станишев, Васил Попович, Марин Дринов и др. издават българското литературно-обществено списание “Братски труд” излязло в четири броя през 1860-1862 г. в Москва. През целия си престой в Русия Жинзифов развива огромна публицистична дейност в руския периодичен печат за запознаването на руската общественост с тежкото положение на българския народ. Умира в Русия на 15. 02. 1877 г.Най-популярните му поетични творби са „Гусляр в собор”, „Охрид”, „Жалба”, „Кървава кошуля” .
