Роденият във Велес Райко Иванов Жинзифов през 1939 г. е виден български поет 
и възрожденец. Завършва Историко-филологическия факултет на Московския университет и живее в средата на младата българска емиграция в Москва – заедно с Любен Каравелов, Нешо Бончев, Константин Миладинов, Константин Станишев, Васил Попович, Марин Дринов и др. издават българското литературно-обществено списание „Братски труд“ излязло в четири броя през 1860-1862 г. в Москва. През целия си престой в Русия Жинзифов развива огромна публицистична дейност в руския периодичен печат за запознаването на руската общественост с тежкото положение на българския народ. Умира в Русия на 15. 02. 1877 г.
и възрожденец. Завършва Историко-филологическия факултет на Московския университет и живее в средата на младата българска емиграция в Москва – заедно с Любен Каравелов, Нешо Бончев, Константин Миладинов, Константин Станишев, Васил Попович, Марин Дринов и др. издават българското литературно-обществено списание „Братски труд“ излязло в четири броя през 1860-1862 г. в Москва. През целия си престой в Русия Жинзифов развива огромна публицистична дейност в руския периодичен печат за запознаването на руската общественост с тежкото положение на българския народ. Умира в Русия на 15. 02. 1877 г.Най-популярните му поетични творби са „Гусляр в собор”, „Охрид”, „Жалба”, „Кървава кошуля” .
