Михаил Герджиков е един от ръководителите на Илинденско-Преображенското въстание и член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Той е роден в 1877 година в Пловдив, завършил Болградската гимназия и участвал в създаването на нова администрация в Пловдив след Руско-турската война. Детството си прекарва в родния си град, където се запалва по идеите на анархизма. Силно влияние му оказва д-р Русел Судзиловски, личен приятел на Христо Ботев, който е пребивавал в родната му къща.
От 1908 година започва неговата революционна и патриотична дейност в Странджа и много скоро спечелва доверието на тракийското население. За кратко време обхожда почти всички селища на Лозенградски, Малкотърновски и Бунархисарски райони, където полага основите на комитети и смъртни дружини. Михаил Герджиков привлича голяма част от жителите на Източна Тракия и ги включва в подготовка за предстоящото въстание.
От 28 юни до 2 юли 1903 г. се провежда конгресът на тракийската революционна организация в местността Петрова нива. Приема се план за провеждане на въстанието в Източна Тракия, избират се войводи и ръководство, а Герджиков е избран за главен войвода на Въстанието. По негово предложение за начало на бойните действия се обявява нощта на 5 срещу 6 август -Преображение. За кратко време целия район се вдига на въстание. Рухват военни гарнизони, полицейски участъци и гранични постове. Лично Михаил Герджиков със своята чета нанася тежък удар на башибозука и освобождава Василико днешно Царево. Само за няколко дни Странджа е освободена, но радостта за свободата е кратко. Въстанието е потопено в кръв.
До края на живота си Герджиков се връща към ония героични дни в Странджанско и Тракия. Той преосмисля своите действия и отчита грешките.
Воеводата участва на срещи на преображенци в Бургас и Созопол, присъства на Първия събор Петрова нива през 1928 г. Навсякъде е посрещнат обич от хората, с много почит и народно уважение.
Михаил Герджиков умира в София на 18 март 1947година.
Регионална билиотека „Пейо К. Яворов“ притежава книги и материали свързани с дейността на воеводата от Илинденско-Преображенското въстание. Отдел „Краезнание“ и “ Заемна служба за възрастни“ са местата, където могат да бъдат намерени материали, документи и снимки за героя на Странджа. Да не забравяме делото на храбрите българи, борци за свободата на Отечеството! Това е една от важните задачи на Библиотеката – да пази знанието за героите за бъдещите поколение.
