Георги Караславов: „… Светът си е хубав, току хората не биват.”

Роден е на 12 януари 1904 година в село Дебър, сега квартал на Първомай.

Започва да публикува през 1919 във вестник „К’во да е“. Работи в редакцията на вестник „Ведрина“ на Антон Страшимиров.

Участва в редактирането на вестниците „Поглед“ , „Ехо”, „Жупел“, „Фронт на трудовоборческите писатели в България“.

Някои от произведенията му са конфискувани от полицията – сборниците разкази „Изчадия адови“ (1932), „На два фронта“ (1934), повестта „Селкор“ (1933). За нея Караславов е осъден и затворен в Софийския централен затвор.

Първата му книга е „Уличници“ (1926), която пресъздава живота на децата от бедните градски покрайнини. Едни от най-популярните му произведения са „Снаха“ и „Татул“. Романът „Снаха“, излиза през 1942 г. и е окачествен като най-високата точка в развитието на българската прогресивна проза преди 9 септември 1944 г., и получава „Лаврова клонка“ от цар Борис III за култура. Други известни негови творби са „Обикновени хора“, „Ленко“, „Танго“.

Георги Караславов участва в Септемврийското въстание през 1923 г. и е доброволец във Втората световна война.

Обявен е за теоретик на българската съвременна култура, както и за ревностен радетел за съхраняване културната памет.

От 1961 г. Караславов е академик, а през 1963 г. народен деятел на културата.

Заповядайте, в Регионална библиотека “Пейо К. Яворов”, където можете да намерите творбите на известния български писател.

#Burgas #LibraryBurgas #Library #Бургас #БиблиотекаБургас #gotoburgas