Златю Бояджиев, един от най-самобитните български художници на XX век., е роден е на 22 октомври 1903 г. в Брезово. Той е „… световен зограф, разгадал тайната на природното величие, която е в самия факт на съществуванието – на всяко камъче и тревичка, на всяка жива гадинка, от плужека до човека…“
За него Иван Киров казва: „… Едно гигантско за нашите мащаби творчество, споило в себе си и брьогеловското прозрение, и космическото внушение на Ван Гог, с овчата миризма на брезовските баири, извезано върху шаяка на каракачанските кервани и нестинарските хора, многовековния опит на европейското изобразително изкуство с родната традиция. Това стори Златю Бояджиев за този пусти български народ, дето все се приобщава при някоя цивилизация и все държи за своето…“
