Добри Харалампиев Зарафов е български писател, известен с псевдонима Добри Немиров.
Роден е на 3 февруари 1882 г. в Тутракан, но веднага след раждането му, семейството се мести в Русе.
През 1902 година започва да публикува разкази в периодичния печат с псевдонима Добри Немиров. Негови творби намират място в списанията „Учителска мисъл“ и „Народен живот“, „Демократически преглед“, „Из нов път“, „Българска сбирка“, „Съвременна илюстрация“, „Листопад“, „Везни“, „Хиперион“ и други. През 1912 г. издава първата си книга „Разкази“, с която бързо печели слава на талантлив белетрист. По време на Първата световна война Немиров служи във военните редакции на списание „Отечество“ и „Военни известия“. Издава книгите „Нови дни“ и „Разкази на редника“, в които разказва за отрицанието на българските войници на материалната и духовна разруха на страната.
Работи като библиотекар в Българско книжовно дружество до 1918 г. и Министерство на благоустройството. От 1929 г. е член на Управителния съвет, а в периода 1937 – 1940 и председател на Съюза на българските писатели.