Генко Генов е роден на 28 юли 1928 г. в гр. Бургас.
Завършва Българската държавна консерватория, специалност пиано. По-късно специализира и в Института по музикология към Сорбоната във Франция.
От 1962 до 1964 г. работи в „Разпространение на филми“. През 1965 г. е назначен в „Балкантурист“ и създава към Комитета за отдих и туризъм фестивала „Песни за българското Черноморие“, който се провежда в курортния комплекс Слънчев бряг.
От 1967 г. музикалното събитие носи името „Златният Орфей“ и за няколко години добива огромна международна известност.
Успоредно с организацията на фестивала, Генко Генов популяризира българската култура чрез провежданите по цял свят български дни.
Длъжността директор на фестивала, Генко Генов изпълнява до 1974 г., когато е осъден на 20 години лишаване от свобода. Като водещ мотив за решението на съда се посочва участието на звезди на световната поп музика в „Златният Орфей“, с което се пропагандира западната култура в социалистическа България.
През 1990 г. с решение на IX Народно събрание, Генко Генов получава политическа и гражданска реабилитация. От 1992 г. е възстановен на поста директор на „Златният Орфей“. Същата година излиза първото издание на мемоарната му книга „Звезди и сенки“.
Генко Генов умира на 29 септември 1993 г.
Съпругата му Дариана Генова го наследява на поста директор и създава фондация „Генко Генов“, която провежда изданията в следващите години като носител на правата на автора, създателя и популяризатора на „Златният Орфей“.
За съжаление, уникалният музикален конкурс, останал завинаги в паметта и сърцата на много българи, вече е в миналото.
Регионална библиотека „Пейо К. Яворов“ обаче съхранява, чрез книгите, паметта за фестивала и за неговият създател.